„МЫ НЕ МОЛОДЫ. НО И НЕ СТАРЫ...”
Георгий Владимирович Иванов (1894-1958 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МЛАДИ НИЙ НЕ СМЕ. НИТО СМЕ СТАРИ
Млади ний не сме. Нито сме стари.
Мъртви ний не сме. Нито сме живи.
Ето, слушаме дрън на китари
и съдбовен романс ни окриля.
В него щастие циганско пее
за омайна любов и раздяла,
чаши с руйно шампанско се леят,
тост надигат ръце отмаляли.
За безсмислие! За неудачи!
За изгубено скъпо, красиво!
За възможен живот другояче
и за туй, че различно не бива!
Ударения
МЛАДИ НИЙ НЕ СМЕ. НИТО СМЕ СТАРИ
МлАди нИй не сме. НИто сме стАри.
МЪртви нИй не сме. НИто сме жИви.
Ето, слУшаме дрЪн на китАри
и съдбОвен ромАнс ни окрИля.
В нЕго штАстие цИганско пЕе
за омАйна любОв и раздЯла,
чАши с рУйно шампАнско се лЕят,
тОст надИгат ръцЕ отмалЯли.
За безсмИслие! За неудАчи!
За изгУбено скЪпо, красИво!
За възмОжен живОт другоЯче
и за тУй, че разлИчно не бИва!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Георгий Иванов
МЫ НЕ МОЛОДЫ. НО И НЕ СТАРЫ...
Мы не молоды. Но и не стары.
Мы не мертвые. И не живые.
Вот мы слушаем рокот гитары
И романса „слова роковые”.
О беспамятном счастье цыганском,
Об угарной любви и разлуке,
И – как вызов бокалы – с шампанским
Подымают дрожащие руки.
За бессмыслицу! За неудачи!
За потерю всего дорого!
И за то, что могло быть иначе,
И за то – что не надо другого!
МИ НЕ МОЛОДІ ВЖЕ (переклад, вариант перевода на украинский язык: Петр Голубков)
Ми не мОлоді вже. Ще й не стАрі.
Ще не мертві. І вже не живі є.
Гуркіт слухаємо гітари
І романсу „слова роковії”.
Про безпам'ятне щастя циганське,
Гарячкову любов і розлуку,
І – як виклик – цей келих – з шампанським
Підіймають тремтячі вже руки.
За безглуздя всі! І за невдачі!
І за втрату всього дорогого!
За те, що могло бути інакше,
Й що інакше – не треба нічого!
---------------
Руският поет, писател и преводач Георги Иванов (Георгий Владимирович Иванов) е роден на 29 октомври/10 ноември 1894 г. в имението Пуки, Телшяйски уезд, Ковенска губерния. Автор е на стихосбирките „Отплытье на о. Цитеру” (1912 г.), „Горница” (1914 г.), „Памятник славы” (1915 г.), „Вереск” (1916 г.), „Сады” (1921 г.), „Лампада” (1922 г.), „Розы” (1931 г.), „Отплытие на остров Цитеру” (1937 г.), „Портрет без сходства” (1951 г.), „1943-1958” (1958 г.), на книгите с проза и мемоарни очерци „Петербургские зимы” (1928 г.), „Третий Рим” (1930 г.), „Распад атома” (1938 г.) и др. В книгите му „Отплытье на о. Цитеру”, „Сады” и „Лампада” са застъпени мотиви на умора и разочарование от живота, като Иванов безупречно следва поетичните образци на времето. През 1922 г. емигрира. Зрялата поезия на Иванов – книгите му „Розы”, „Отплытие на остров Цитеру”, „1943-1958”, отбелязва трагическото светоусещане на съвременния човек и мъката от изгнаничеството. Умира на 26 август 1958 г. в Йер, Франция.